Във вторник Австралийската централна банка (RBA) повиши лихвените проценти с 25 базови пункта, както се очакваше, като същевременно прогнозира потенциални нови повишения с цел ограничаване на това, което определя като все по-упорита инфлация.
RBA повиши основния лихвен процент до 3.85% след единодушно решение на управителния съвет.
Решението идва след повторното покачване на инфлацията в Австралия в края на 2025 г., при което основната инфлация отново надхвърли годишната цел на банката, достигайки 3%.
Централната банка отбеляза, че пазарите вече калкулират поне две повишения на лихвите през 2026 г., в сравнение с предишните очаквания за понижение през тази година.
RBA също така посочи, че централните банкери вече си задават въпроса дали паричната политика е достатъчно затегната, особено предвид факта, че частното търсене изглежда по-силно от очакваното.
Говорейки пред репортери след решението, управителят на RBA Мишел Бълок отбеляза, че централната банка не е обмисляла повишение с 50 базови пункта за заседанието си през февруари.
„Стратегията ни не се е променила. Все още се опитваме да свалим инфлацията и да запазим заетостта възможно най-силна“, заяви Бълок.
RBA обяви, че очаква растежът на брутния вътрешен продукт да се ускори допълнително в краткосрочен план, докато инфлацията сега се очаква да бъде значително по-висока през 2026 г.
„Въпреки че част от ускоряването на инфлацията се оценява като отражение на временни фактори, очевидно е, че частното търсене нараства по-бързо от очакваното, натискът върху производствения капацитет е по-голям от предварителните оценки, а условията на пазара на труда са леко затегнати“, се казва в изявлението на RBA.
Централната банка вижда пик на базисната инфлация от 3.7% в средата на 2026 г., като тя ще остане над годишния целеви диапазон до началото на 2027 г.
Очаква се обаче тази тенденция, съчетана с потенциално по-високи лихвени проценти, да натежи върху дългосрочния растеж. Централните банкери прогнозират ръст на БВП от 1.8% до края на 2026 г., което е намаление спрямо предишната прогноза от 1.9%.
Общата инфлация се очаква да достигне 3.6% през 2026 г., което е по-високо от предишната прогноза за 3.2%, докато базисната инфлация се очаква да достигне 3.2% в края на 2026 г. спрямо предишните прогнози от 2.7%.
Централната банка не посочи изрично дали ще повишава лихвите допълнително, като вместо това потвърди, че в мандата ѝ е да „осигури ценова стабилност и пълна заетост“ и заяви, че ще „направи това, което счита за необходимо“ за постигането на този резултат.
„Управителният съвет няма конкретен път, който да следва. Това, което направихме, е да коригираме лихвения процент нагоре, защото преценихме, че финансовите условия не са достатъчно затегнати, като сега предстои да изчакаме и да видим какви ще са резултатите от повишението“, каза Бълок пред журналисти.
Въпреки това пазарите възприеха изявлението на RBA като „ястребово“, особено като се има предвид, че по-високата инфлация и растеж дават на централната банка повече стимули за допълнително повишаване на лихвите.
Представената информация не е и не следва да се възприема като препоръка, съвет за сключване на сделки, инвестиционно изследване или консултация за вземане на инвестиционно решение, препоръка за следване на определена инвестиционна стратегия или да бъде възприемана като гаранция за бъдещо представяне. Съдържанието не е съобразено с рисковия профил, финансовите възможности, опита и знанията на конкретен инвеститор. БенчМарк използва публични източници на информация и не носи отговорност за точността и пълнотата на информацията, както и за периода на актуалността ѝ след публикуване. Търговията с финансови инструменти носи риск и може да доведе както до печалби, така и до частични или надвишаващи първоначалната инвестиция загуби. Поради тази причина клиентът не трябва да инвестира средства, които не може да си позволи да загуби. Настоящата публикация не е изготвена в съответствие с нормативни изисквания, целящи насърчаването на обективността и независимостта на инвестиционните проучвания и инвестиционните препоръки, не е предмет на забрана за сключване на сделки по отношение на определени финансови инструменти и/или емитенти, преди разпространението ѝ от изготвилото го лице или съответните лица за инвестиционния посредник и като такава следва да се възприема като маркетингово съобщение.